19 may 2006, 12:38

*** 

  Poesía
945 0 5
***
Сънувам често аз дъжда напролет,
и винаги сред гаснещи мечти,
сънувам същия прекрасен полет,
с който всеки в Светлина ще проблести.

И сънища, и сънища безспирни,
напомнят за отминало "сега",
за вопли вечни, за коси немирни,
за очи дълбоки, за такива чудеса.


Отново изгрев и отново там е,
въздигнатият храм, въздигнат и за миг
повярвах, че е там отново пазен,
но са бури, и вълни, скали... и после заник.

© Фредерик Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??