29 jun 2006, 21:03

* * *

  Poesía
799 0 4
Напред,назад се лутаме в живота,
изкачваме най-стъмни върхове,
търкулваме се после без посока,
надолу в каменистото дере.

Понякога играем със загадки,
понякога сами сме си царе,
владеем себе си в моменти кратки
и после пак не знаем на къде.

Посоки раждат се в главите,
чертаем пътища без кръстопът
и тръгваме със влака на мечтите,
преследвайки в сърцето ни зовът.

Импулсът и гневът надвиват често,
над любовта и разумът смутен.
Защо не можем просто безпогрешно
да бъдем себе си във всеки божи ден?

09.02.2006


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нямам нищо против отрицателни критики,но поне се надявах на конкретни забележки или мнения(стил,съдържание и тнт..).В противен случай това за мен не е никаква критика и съответно ми е трудно да си направя изводи.Ако тук се раздават двойки само за спорта и почитателите,тогава много жалко.Чувства и емоции не могат да бъдат оценени...
  • Мисля че няма смисъл.За теб се радвам че като пишеш двойки поне казваш за какво са за разлика от други.Затова смятам че оценяването е гола вода.Не може един стих да е с добри коментари и същевремено оценен с 2.Как става това?И много пъти ми е правило впечатление сякаш има омраза или завист между някой потребители-автори.А цялата работа ми се струва смешна...
  • Аз все пак не смятам че стихчето е за двойка.Чел съм много по безлични а те са били оценявани доста повече.Смятам че оценяването в този сайт е пълна пародия.Оценявам единствено коментарите и забележките в тях.
  • Аз оценявам смисъла на стиха
    и той за мен е хубав и добър
    А също казвам браво за духа
    със който пишеш ,той е ведър

    Реално , хубаво , съдържателно .

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...