12 nov 2006, 22:11

* * * 

  Poesía
590 0 3
Защо само твоето име надеждата в мен крепи? Защо само твоето име дава на сърцето да тупти? Защо когато слънцето изгрее пак те няма в моя ден? Защо когато луната запее ти не си до мен? Защо казват че света е малък, щом ти си надалече, че живота е жалък, че няма смисъл вече! Че не намирам пътя верен, че винаги има проблем, дори и дребен! Не зная дали ще те видя пак или всичко ще е вечен мрак! Не зная дали ще ме обичаш ти ... по-силно, по-искрено от мен дори !!!!
 

© Наталия Наталия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наталия, когато пускаш стиховете си подреждай ги така както искаш да изглеждат.
    Извини ме, че ти го казвам тук, а не в личната поща, но явно има проблем и не може да се пише вече там.
    Пиши защото идеята и заряда са в теб.

    Поздрав и усмивка.
  • Това по-скоро е за училищното лексиконче, стандартни фразички, що-годе римувани...
  • Наталия, така не се пише стихотворение. Хората в сайта се опитаха да ти подскажат, но ти явно не се вслушваш в мнението на другите.
Propuestas
: ??:??