* * *
1K
0
2
Ако знаеш колко много ми липсваш!
Като риба на сухо се мятам,
стръв плюя и лапам.... мухи.
Давя се с думи, а душата пищи
от мъка по друми, невидени преди...
Ако знаеш как искам
насред мегдана да викна,
но те няма - и лисвам
поредна глупост безумна.
Ако знаех къде, докога си се скрила,
ако знаех дали остави ми сила..
Бих се върнала в себе си. Същата.
Но те няма, Откровенност могъща.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados
