25 ene 2006, 20:54

* * * 

  Poesía
685 0 7

Безброй стихии в мен се люшкат
заплитат мрежи болка и любов
срам и гняв в душата ми препускат
и всеки слънчев ден е порив нов

Необуздана луда жажда ме изгаря
по диви, невидяни светове
като изкъпана дъга изгрява
копнеж с кристално чисти цветове

След миг обаче тъмна страст ме грабва
подправена със чашка светъл ром
аз правя стъпка грешна и фатална
забравила реалност, път и дом.

Когато водолейската ми гордост заговори
си мисля, че в ръцете си държа света,
когато адски огън дланите ми пари
самата себе си горя!

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??