4 ago 2005, 0:34

* * *

  Poesía
1.3K 0 7

Тя – красавица омайна,

той – арабски принц.

Любовта им – приказка достойна

за поколения наред.

В пустинята най-красивото цвете

за него бе тя.

Бялата принцеса кръсти я в нощта.

Екзотичен странник за нея беше той,

влюби се до полуда в мургавия герой.

Но както често става в приказките там,

вещица една любовта им прокле.

Започна да вехне туй цвете на нощта

и магьосниците  безсилни са срещу смъртта.

Отиде си принцесата бяла

едва познала любовта.

След нея и принца не доживя до сутринта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не че искам нещо да се заяждам ама.....мисля че си го тьрсиш!Твоето произведение сьшо е БОЗА!Моите поне се изграждат на любов макар и несподелена!Гледам че в описанието ти пише че си красив и чаровен нещо от тоя род....аммм....като е така защо нямаш снимка?
  • Благодаря
  • Хм...интересно...
  • Благодаря!А и за двойката също...на писателче предполагам?Поне кажи какво не ти харесва.
  • Прекрасно стихотворение направо като в приказка!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...