1002 ПРИКАЗКА ЗА ПЕПЕЛЯШКА
Покани ме на моден бал съседката,
че вкъщи съм седяла все със плетката,
да видя лукс, мъже богати, тоалети,
а не да зяпам само старите тапети.
Почудих се какво да отговоря -
дали аз да склоня или да споря?!
Реших да се измъкна тънко,
намеквайки за старите си дънки...
Предложи ми обаче свойте дрешки,
че даже и бижута - да не стават смешки.
Облече ме кат' първа светска дама.
Със грим ме изрисува - грешка няма!
Завлече ме набързо при фризьорката -
косата ми ще боядисва фантазьорката!
Поисках на шега на цвят да е зелена,
а тя - сериозна - "Не!" Не ми подхождала на тена!
Съседката говори, все на мила -
за мъж богат била съм се родила!...
Смешно ми е - с дънки съм си Пепеляшка,
пък тръгвам светски лъв да стрелям с прашка!
И тъй, съседката превърна ме във мацка
/там все ще се намери кой фасона ми да смачка/.
Поръча тя за бала специална лимузина.
Въздъхнах - две в кола за десетима!!!
Кому е нужно туй разточителство...
Но кой ли слуша мойто поръчителство?!
Към бала ще летиме като волни птички,
а вкъщи ще останат старите ни брички.
На тръгване си взех парче от стария тапет
да ми напомня да се върна точно в пет.
И своята жилетка взех - да топли раменете,
че нощем хладно става даже лете.
* * *
Във залата огромна кой от кой
все шик жени, мъже от сой...
/Дали се вижда скромната ми биография
на лъскавата обща фотография?.../
Я гледай - в ъгъла една огромна лелка
с якичка от визон или пък белка,
без вилица, с ръка тъй зверски лапа
парчета мазна торта - нищо че се цапа!
* * *
Оглеждам се да видя моя "принц"
дошъл от Мюнхен или Линц.
На помощ бързо се притичват домакините.
Извеждат ме на въздух във градините.
И там ме запознават с господин,
във фрак, приличащ на пингвин.
Присвил очи ме дебне той през очилата.
Ох, ясно! Дай да почваме играта...
Не бил от Мюнхен, ами от България.
Парите си спечелил на лотария.
Изкарал после курс задочен, бърз
и почнал печелившия си бизнес.
Омайвах го до полунощ комай,
а после ме омайва той...
/Хм, успя все пак съседката -
забравих тази нощ за плетката!/
Навън се зазори и стана пет
в джоба прошумоли стария тапет.
Набързо уговорихме си с "принца" среща
за после в скромното кафе отсреща.
Потърсих в оредялата тълпа съседката....
Намерих я заспала във беседката.
С такси закарах я у тях да си почине
и аз реших да спя - дано ми мине...
* * *
Сега живеем заедно със моя "принц",
но не във Мюнхен, нито в Линц.
Той кара малко, старичко Пежо
и казва си се просто Пешо.
Харесва ни да бродим заедно във планините
или пък риба да ловим в реките.
Най-обичаме картофките със биричка,
неделните почивки в селската ни виличка!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диди Димитрова Todos los derechos reservados
