11 abr 2018, 9:08  

* * *

1.1K 2 0

И винаги се връщам отново при теб...

 

След толкова години,

след толкова време,

моите мисли пак се връщат при теб.

 

Неразгадана загадка –

мистерия без край,

която ми донесе изненади.

Променил си се...

А аз това не го очаквах.

Изненада ме...

И съм щастлива.

Пораснал си

за неща, за които аз все още не съм.

И точно това ми дава най-искрената усмивка.

Достоен си, макар и странен по свое му,

но това е чаровно.

Ти си НЕРАЗГАДАЕМ.

Никога няма да се наситя да те търся и анализирам.

При никой друг мислите ми не са се връщали така.

И никой друг не ми е бил толкова интересен

със странността си.

Пристрастена съм.

Убедеността ти е така привлекателна...

Тази твоя твърдост на характера носи цялост.

И сигурност.

Харесва ми.

Примамва ме.

Придава ти едновременно завършеност и амбиция,

макар вероятно да отречеш това.

Лекота и твърдост...

Парадокс и утопия...

Магия.

 

Аз съм трудна за разбиране,

а ти разбираш твърде добре себе си.

Не е ли това най-човешкото и най-привлекателно?

Да се бориш за вниманието на някой,

който си е самодостатъчен?

Ултимативният начин да запазиш нечий интерес –

неподправеното уважение и убеденост в себе си.

 

Ти си странен, себичен, деспотичен, себелюбив,

а аз нямам нищо против,

защото така ти отива..

И аз знам, че ти идва естествено.

Магия.

Завиждам ти.

Съвършено несъвършенство.

И сигурност.

Най-човешкото нечовешко –

да търсиш обич в безразличието..

Сладко да те боли и в болката

да намираш удоволствие..

 

Малка съм, съвсем мъничка,

прашинка в света ти..

Ненужна.

По никакъв начин необходима.

И точно това ме държи жива –

да се боря да бъда част от света ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нямам Име Todos los derechos reservados

Получих странен порив да споделя нещо, което излезе директно от сърцето ми. Не претендирам за нищо - нито за оригиналност, нито за майсторство. Това беше един от онези моменти, в които просто искам да изхвърля нещо от сърцето си, за да ми олекне. :)

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...