1117
Животът не свършва с "Обичам те",
понякога не е достатъчно само да обичаш.
Животът е жесток към слабите,
понякога не е достатъчно само да съществуваш.
Животът, дори и толкова красив,
понякога бива нелеп и несправедлив.
Преплитат се неотлъчно щастието и тъгата
в безкрайната битка на смъртта и живота.
Далече чуваш песента на птица,
а до теб, отстрани, тихо плаче детенце в калта.
Поглеждаш в небето, а там се усмихва дъга.
Към теб се протяга за помощ малка ръка,
оглеждаш се в две прекрасни очи,
които животът пълни с нелепи сълзи.
Вик! И прииждат хора на тълпи,
това не са вече онези изпълнени с живот очи.
Носят се викове, крясъци, плач,
напират безброй неудобни въпроси,
"Къде бяхте преди?", пита някой от тълпата... Палач!
А отговорът в непролятите сълзи на детето блести...
С разкъсано сърце продължаваш по пътя,
защото дори да не искаш - това е животът!
Усещаш в косите си вятъра, стоплен от хиляди очи,
с аромат на цветя и музиката на милиони щурци.
Понякога тъгата не си отива
само с една целувка мила,
понякога дори да се усмихваш,
в душата си може тихо да плачеш...
А за да отцелееш, трябва да намериш красотата
и въпреки болката и нелепостите на смъртта,
да побеждаваш в битката на живота.
П.С. Такъв е животът, но ние можем да го променим!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диа-непокорна Todos los derechos reservados
