Вървейки по тихата уличкаq

той оглеждаше витрините.

Около него вървяха хораq

купили вече своите подаръци.

Беше Свети Валентин,

но той не можеше

да намери подарък,

подходящ за неговата любима.

Спря пред магазинче за цветя.

Розите го опияняваха

с нежния си аромат.

Красиви фрезии

пърхаха развени от лекия ветрец.

Не можеше да избере…

Посегна към розите

и се замисли -

“Червеното означава любов,

но аз не я обичам”,

цветните фрезии

вече изглеждаха

по-подходящи, но…

“Та те са символ на

съвместното бъдеще,

а ние ще сме заедно

само тази вечер”.

Посягайки към нежните цветя

той постепенно разбираше,

че всъщност тя не

означава нищо за него.

Да, но той нямаше

да бъде сам,

не и на този ден.

Нежно букетче от ранни кокичета

привлече погледа му.

Да, това щеше

да е нейното цвете.

Бяло и чисто

като приятелството,

нежно като нейния поглед,

но и толкова самотно.

Символ на една

фалшива обич.

Но той няма да я лъже,

ще й подари раздяла,

така беше правилно.

Купи букетчето от кокичета

и се запъти към срещата.

А около него продължаваха

да минават влюбени.

В ръцете си държаха

плюшени сърчица,

огромни играчки и

…червени рози.