13 may 2007, 20:51

* * * 

  Poesía
756 0 2
 

 

Мълчанието между нас не е отрова,

а цвят, преварил пролетта.

И макар без думи да говоря,

раказвам как ме е сковал студа.

Тишината не е клетка.

Тя е свят, изпълен светлина.

А милувките ти като с мека четка

рисуват приказки  за самота.

Свят без рими, свят без смях.

А разцъфна нещо тихо помежду ни.

Дом на кротък сън и цветен блян

Дом на щастие без думи.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??