* * *

Дъждът навън се сипе нежно

И капки по стъклата пак текат,

в душата ми е чисто, бяло, снежно,

Очите ми без глас мълвят...

Дъждът се бавничко усилва

И кални локви има пак,

Лицето нежен вятър милва,

в душата ми царува мрак!

Нощта е тиха и красива,

Дъждът единствено шуми,

Водата, непокорна, пряма, дива,

Мие долу мръсните коли.

Във мислите ми ти пристигаш

И стопляш моята душа,

И нежно, тайно ми намигаш,

И казваш ми: "Със мен ела"...

И тръгвам аз след тебе доверчиво,

По детски хванати сме за ръка

И нищо тука вече не е сиво,

И няма вече никаква тъга.

И гледам аз навън колите,

Но виждам само твоя лик,

Със теб споделям си мечтите,

За теб си мисля всеки миг.

И всичко светло и красиво,

Защото ти си пак до мен

И всичко ми изглежда живо,

А нощта е светъл ден...

Мечтите ми се съживяват,

Забравям мечтая аз

И чувствата не ми се подчиняват

Не искам, но за теб жадувам аз!

Светкавица пронизва вън небето,

Пронизва го като стрела

И в миг изчезва ти лицето,

И сеща ме, че си мечта...

И буря имам във душата,

Защото ти не си до мен,

Сама проклинам си съдбата,

Защо си тъй отдалечен?

И тази буря ще вилнее,

Ще погубва моята душа,

Но мисълта за теб ще оживее,

За мене ти си моята съдба!

И всеки дъжд за теб напомня,

И всяка буря ми шепти,

Че сърцето вечно ще си спомня,

Че слънце в бурята си ти!