В мислите ми си нощ и ден,
дори когато вече не си със мен.
Че има любов, вечна и красива, мислех аз,
но ти всичко срина в оня час,
в който реши, че аз не съм за теб.
От тогава сърцето ми превърна се във лед.
И никоя друга не ще го разтопи.
И никоя друга не ще го разтупти,
тъй силно, тъй бясно,
както ти правеше, момиче прекрасно.
Аз ли се промених
и чувства свои не ти разкрих?
Това не знам.
Зная само, че пак съм сам.
Не мога просто да те загърна,
като някоя страница от книга.
Искам единствено да си те върна,
но не знам дали ще имам тая сила.
За даденост те приемах.
Нищо не давах, само вземах.
Навярно заслужаваш някой по-добър от мен,
но какво да направя, щом сърцето ми е в плен.
Единственото нещо, което ме прави щастлив,
единственото нещо, което оправя деня ми сив
е, че виждам те всеки ден.
Виждам те, но осъзнавам, че ти не си до мен.
Искам те обратно.
Ако трябва, ще го изрека стократно.
Tи, момиче, ти си ми най-скъпото на света.
Върни се! Преди от мъка да умра.
© Кристиян Орлиев Todos los derechos reservados