12 may 2009, 15:05

21 пъти

  Poesía
1.2K 0 4

Днес, Джак, черните ти ръкави оставят белези...
И да си отсреща е безумно,
колкото малки червени линии
по ръба на нищото...
И всички отговори започват с "не знам",
докато аристократично палиш последната цигара,
преди всички кули с часовници
да спрат времето...
Да отброяваш 21 пъти
стъпките на лятото,
появяването на 12 апостола...
А всъщност, да имаш нужда
само от един ангел,
достатъчно малък,
за да се скрие в сърцето завинаги...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...