12 may 2009, 15:05

21 пъти

  Poesía
1.2K 0 4

Днес, Джак, черните ти ръкави оставят белези...
И да си отсреща е безумно,
колкото малки червени линии
по ръба на нищото...
И всички отговори започват с "не знам",
докато аристократично палиш последната цигара,
преди всички кули с часовници
да спрат времето...
Да отброяваш 21 пъти
стъпките на лятото,
появяването на 12 апостола...
А всъщност, да имаш нужда
само от един ангел,
достатъчно малък,
за да се скрие в сърцето завинаги...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....