9 jul 2010, 10:56

* * *

  Poesía
499 0 0

Показвам дланта си.

Там е написан животът!

 

Подавам ръката си.

Свързва ви с чисто сърце!

 

  Гледам в очите –

     душата не крия от вас!

 Това съм аз!

   Фасада!

 

Той – е писал ръката ми

Той – изпълва сърцето ми

Той – обсебва душата ми

Той – гледа през мойте очи

 

Бог – съм аз

Аз – съм той

Ти – си аз

Аз – съм ти

Ти – си Той

Той – си ти

 

Какво ни разделя?

 

 НИЩО – нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Благодат Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...