Аз всяка дата съм запомнил,
защото моят календар си ти,
и може да звучи, нескромно –
поетът може – тъй боготвори!
За седем месеца ,любовни
написах стихове безчет,
но всъщност зная точно броят им.
Да! Триста шестдесет и пет!
Не вярвам някой стихоплетец
на Муза, толкова отдаден –
светец да бях ще стана грешен,
за страсти с тебе, вечно гладен...
Но не и аз! Останах верен.
Очите ми те търсят денонощно.
Когато си ми в мислите – треперя,
за мойта похотливост няма прошка!
И както тъй вулканът е стихия,
те – моите пожари ще изригнат
а вълци по Луната ще завият
в мига, във който ще те пипна!
Така, че ме очаквай мила моя,
по кожата ми белег остави́!
Когато го погледна да се моля,
че времето без теб да отлети!...
Danny Diester
01.12.2017
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados