66-и СОНЕТ
„През дрипите прозира всеки грях,
а мантии и шуби скриват всичко."
У. Шекспир
Виж ти! Стартира в Интернет
шейсет и шестия сонет.
... Духът на Шекспир, оцелял,
отдъхва върху облак бял.
Поетът преди векове
се бе потрудил най–добре.
Но екна славний Божий глас:
„Промислих, вдъхнових те Аз
да пееш истини, поете,
света с тях трогна, ветровете...
И онзи смахнат, млад поет
изгубил се във Интернет.
Това безспорно е победа,
достойна тема за беседа.
Кажи ми честно, сине мой,
в душата имаш ли покой,
щом хвърлиш поглед строг надолу
към хорските тъжби, неволи?"
Въздъхна Шекспир в този миг:
„Аз,Господи, съм твой войник,
със стихове воювах смело
и май било е празно дело.
Под дрипи, мантии и шуби
прозират нрави все по–груби...
Цитират ме и преиздават,
позират с мен и ме продават.
Кому е нужна тази слава?
Светът от алчност полудява.
На глас, във стих смъртта зовях.
О, сит, преситен съм от тях -
творци на първокласна кал.
... За всички хора ми е жал.“
© Алина Стоянова Todos los derechos reservados