28 jun 2018, 23:31

(++) §

  Poesía
394 0 1

обикновено съм луд
ходя с розови чорапи
не се вписвам в сивотата на света
обичам и копнея за ласки 
за романтична вечеря на свещи
на скалата до ръба

 

все още ти изпивам очите
търся погледа благ
крада цветя и сбъдвам мечтите
не ме е напуснал онзи излязъл от мода мерак

 

рея се с птиците из небосвода
пикирам покрай твоето сърце
и не мисля кое е изгода
с красота те обливам от незнайно къде

 

не ми пука за хорското мнение
за това дали ме е страх
важното е да си моето приключение
да посипя душата ти със звезден прах

 

ветровете са моят приятел
лошото време мой верен другар
там до камината като непокорен създател
бродирам и нежно извайвам твоя приказен чар 

 

реките отмиват бреговете нечисти
след тях пеперуди пренасят кивот
а ти си част от моите непорочни мисли
зрънцето от което ще изгрее неописуем живот
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...