Последните илюзии си тръгват мълчешком,
събрали във бохча мечти и чувства,
а аз стоя на пустия перон
с пресъхнали очи, безчувствена...
Със тях си тръгва младостта -
усмихната, с коси развени, пъстра...
Отдавна и е тясно у дома -
премного смет напълни малката и къща.
Изпращам ги - без сълзи и без драма -
безсмислено е и е неизбежно,
но от това по-леко не ми става -
приключва хубавото време безметежно... ...