13 ene 2009, 12:55

* * *

  Poesía
791 0 1

Любовта била от всичко по-могъща -
не бих повярвала, ако не беше ти.
Но даже разстояния тя не признава, явно,
щом всяка нощ до мен заспиваш ти.
Е, може би не е буквално
и може би прегръдките са само сън,
но за удавника и сламката е важна,
а моите сънища са повече от туй.
В тях настоящето изчезва,
там минало и бъдеще се сливат в едно
и другото е без значение,
щом сгушени сме в топлото легло.

Ти, мили мой, на сутринта недей губи надежда,
срещни ме пак и тази нощ в съня -
ще се целунем
и ще се прегърнем нежно,
за да докажем, че е всесилна любовта.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Жечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...