27 dic 2012, 9:00

* * *

  Poesía
506 0 3

с любовта познахме истината,

с любовта познахме насладата

 

да сме отдадени, с любовта познахме

същината и светлината,

 

с любовта познахме загадката

и отворихме вратата

 

 

за нова, с любовта познахме това,

от което се страхувахме

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • няма его,то е илюзия,както и страхът,който е продукт на егото

    егото изчезва когато осъзнаеш илюзорността му-в този смисъл казвам "изчезва"
  • а дали някога изчезва егото според теб
  • страхът е егото..когато изчезне егото,изчезва и страха..

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...