Попита ме веднъж защо съм тъжна.
Зачудих се, та как разбра?
Не съм... Но мръква се тепърва,
и сигурно на тъмното е знак.
Очите ми - в тъмното се взират.
Докосвах с поглед всеки трепет
на въздуха около мен,
улавях го в сърцето си,
за да усетя и най-малкото потрепване,
от туй, че си до мен и че те има.
Непоправима съм, непоправимо влюбена,
до... непосилност. А любовта е болка... ...