А мъж съм за жена такава...
Каква жена си – даже на разбрах?!
И откъде роди се в моето сърце?
Ограби всичко що във мен е грях,
пося зрънца усмивки - щураво дете…
Очите твои са студени два сапфира,
в които синевата с топлина говори,
душата ти не е жена, а лира -
звънти със своя звездна песен дива.
Ръцете ти даряват мир спокоен, ясен,
и мекотата твоя ме разнежва с шоколад,
коприна в бяло ме покрива - водопад,
косите ти са аромат от цветната градина…
А остротата ти, боде ме сладко-страстно,
люти тъй сладичко животът ни със теб.
Горчиви глътки вино пием ние сластно -
не се делим дори и в гняв и спорове безчет.
Сърдита си - и устните прегънати – немеят:
Прегръщам те – не си сама!
И ето пак изгрява светъл лъч у теб,
и леко заиграват медните ти устни.
О знам, о знам, че пак ще ми простиш,
ти мое си обичащо момиче,
макар сега да гледаш свъсено, опасно
и като гръмотевица насреща да трещиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
