Ти вече не поглеждаш към небето -
това небе, което обожаваш,
което, както казваше ми вечер,
очите ми щастливи отразява.
Защо, любими? Случи ли се нещо?
Сгреших? Излъгах ли? Кажи какво е?
Не ти замесих хляба?
Не постлах леглото?
Или със друг видял си ме?
Кажи (поне да зная).
Мълчиш.
А тъй боли от твоето мълчание.
И аз се стапям бавно във нощта.
Излей гнева си, удари ме, ако трябва -
дори омразата е по-добра от тази тишина...
Кажи, любими, случи ли се нещо?
© Елени Алексиду Todos los derechos reservados
Успех!