15 may 2009, 23:06

Абитуриенти

  Poesía
14.6K 2 12

Абитуриенти 

 


Изпраща ни учителят любим.
"На добър час!" - на всички пожелава...
Сълзите си не можем да сдържим -
раздялата на пътя ни застава.

 

 

Самотни ще останат чиновете стари...
Звънецът ще звъни, но не за нас.
А бяхме толкова добри другари...
но свърши днес последният ни час!

 

 

И време е сега от тук да отлетим,
като птици към живота да поемем.
От утре нови върхове ще покорим,
а днес със детството си "сбогом" ще си вземем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мен ме разплака, аз бях една от абитуриентките тази година, стана ми доста мъчничко. Липсва ми класа, звънеца, стаята и най-вече учителите...
  • е какви бяха мечтите ни и във какво се превърнахме....хубаво е че те не го знаят......Вили
  • Брово,мн хубаво стихче. Поздрави!
  • Благодаря на всички за прекрасните коментари - самата аз бях разчувствана, когато край мен минаваха украсените с балони коли на абитуриентите и това провокира вдъхновението ми за написването на този стих. Хубаво е да се върнеш назад и да си спомниш магията на юношеството - нали?!
  • олеее... колко отдавна ме върна!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...