Аборт
***Посвещавам този плач на милионите човешки жертвоприношения посечени на олтара на Хуманизма.
22 януари 2009
Национален ден за помен на 36-та годишнина от Roe vs Wade в САЩ
Божествена спирала се извива,
разплита се във страстен танц;
обречената й вълшебна половинка
пристига с гръм -
завихря се,
оплитат се,
и следва взрив!
Сега са двете заедно,
намерени, оплетени, захласнати...
Магия на искрицата духовна
превръща плът
в Живот, в Човек, във Дух.
Две Луни - една след друга
преливат и изливат блясък, елексир -
На Страшен Съд Деня настъпва
какво ли рамото закрилно ще реши?"
Любими гласове й шепнат:
"Не се обричай на страдание!
Не се заключвай в клетка от любов!
Изчегъртай органите малки!
Полей утробата си със отровния сироп!"
А другите - нали ги знаеш -
влюбени в живота лунатици
крещят в лицето й: "Недей!
Синът ти иска да живее, блажена рима
с бъдеще, таланти и съдба,
с любов и мъка написани във Книгата,
с песен, стих и Муза, Божествена искра
и всичко туй изваяно
в млада, крехка, но оформена душа!"
"Какво да правя?"
Чуди се богинята,
носителка на свят живот.
"Музата му е свещена,
но аз съм още жадна за купон!
...
Това е положението,
нескъпо мое чедо!
Ти искаш да живееш - проблема си е твой!
Моето удобство е приоритетно,
излишен си в живота мой!"
Изгрева изплува, ръждиво утринно небе,
одеждите се свличат,
бели колена отново се разтварят.
Но вместо божествена експлозия -
настъпва тишина.
Студен, стоманен страшен звън,
и тихо стъклено почукване...
Бяла маска, гърбъв нос под очила.
Две кристални сфери отразяват
рана, зад нея люлка и кръвта...
Майчината шепа се разтваря,
изпуска ценния си дар,
а младата душа се моли за пощада
и макият Човек крещи от болка
не, не е човек, а звяр.
Богинята е глуха за молитви
и припомня му със гняв:
"Това е положението,
немило мое чедо!
Аз решавам дали да те помилвам -
реших: не си заслужил с нищо шанс!
И в крайна сметка, сам разбираш
кариера трябва днес да защитя.
Аз божествен твой критик съм, чуй ме!
Имаш песен да изпееш? - тя не струва!
Имаш стих? - ха-ха!
И Музата ти:) - тя е пошла!
Животът си е мой,
пък ти си мръвка без душа!
Кървавата маса се провлича
в кофа за боклук до болнично легло,
Божествен Дух към Светлината се запътва
"Богиньо моя, простил съм ти,
Душата ми, Музата ми не е мъртва,
Когато изтрезнееш - не тъжи!
Настигнеш ли ме, коронясана, богиня моя,
тогава аз ще стана твоя син."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела Todos los derechos reservados
