13 mar 2007, 16:28

Ад в гробището

  Poesía
856 0 1
Гробището пълно чака те сега
и зове те в нощта: ела, ела.
Гробище на влюбени души,
гробище на мъртвите мечти
и не се плаши - ела, ела,
там съм аз - твоята съдба
в гробището за сърца
и за мъртвите лица.
Усещам страх те е, но ела
и вземи в ръце една жена
от гробището на лъжи
и на изгубени следи.
Защо ли те е страх,
нима си влюбен пак!?
Как издържаш, как
да се бориш с всеки враг!?
Разбира се, не те е страх,
но защо живееш в този ад?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аааа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...