Ако някога нейде замина,
ще тъгува ли някой за мен,
не за ден и за месец, година,
а за час да остане смирен.
Ако някога нейде замина,
ще пролее ли някой сълза,
за човека обичал без корист,
за човека със сродна душа.
Ако някога нейде замина,
съберете се, хора добри,
на червено вино и с песен,
не тъга, а купон да ехти.
Ако някога нейде замина,
ще протягам в подкрепа ръка
и във спомен усмихнат ще идвам,
всеки път... и навеки така.
© Христо Костов Todos los derechos reservados