Ако утре се събудиш сутринта
и всеки, който до днес си обичал, е минало.
И цял живот ще трябва да прекараш в самота,
щеше ли да желаеш да върнеш времето отминало?
Ако просто вече няма да гледаш нощните звезди,
стоейки с любимия човек,
щеше ли да съжаляваш за извършените от теб беди,
щеше ли всеки ден за теб да бъде като век?
Щеше ли бавно и нещастно да се изнизват дните,
докато за своите грешки се разкайваш и стоиш,
и стоиш, и чакаш да спрат сълзите -
хиляди сълзи, заедно с които ти тъжиш. ...