Акростих

Лъчи топлина, пеперуди,
юни приюти две сърца.
Болката утихна, скри се,
огън слънчогледа разнесе.
Вълкът отгледа нея, розата.

Освободените духове зли,
маршируват без страхове.
Равновесие наклони земята,
агония събуди недрата, с вик.
Завои? Неправилна посока, не,
адресите неизвестни рисуваха.

Сакото оставено на закачалка,
актьорът забрави да потърси.
Маргаритите запазиха цвета,
охлювът пропусна само един.
Тайфун опустоши малките села,
ангел поразен, прихвърча стрела.