Акростих за"когато"...

Акростих за "Когато"...

Акростих дори ще ти напиша, за когато събличаш душата ми с очи...

Бягам по небето, когато съм хваната за твоята ръка,

носим слънчеви лъчи и лунни искри...!

Виж какво провокираш в мен - когато целувка в целувка

чувствам, че съм в тебе!...

Грамофонните плочи на най-чувствените ноти,

въртят ме в кръгове, когато си в мене!...

Ден в ден, нощ в нощ, оставам и се спирам някъде

във времето, когато видя красотата ти...

Ела, любими, притисни ме по-силно, че тялото ти

се разлива като дъжд, когато си по мене...!

Желая пак и пак мига, когато по брега на гърба ти

рисувам любовта в душата ни...!

Зората и слънцето не ни разделят, те са на наша страна

с луната и пладнето, когато се обичаме!...

И живеем без да крием от себе си тази страст, от всеки

удар на сърцето, дори когато е тайна за другите...

Йети не сънуваме, за да открием мира, когато нашата

лудост, рутина, логика и емоция са това!

Когато със всяко дихание си принадлежим, когато сме себе си

в другия, тогава носим смисъла...!

Любовта ни триумфира, всяка нощ и всеки ден, когато всякога

мига съществува, за да се обичаме!...

Моя любов, знам че когато някой иска да ни раздели,

ние пак ще сме там и пак ще бъдем себе си!...

Ние ще бъдем и ще се защитим, няма да се предадем,

ще се търсим, ще се молим, ще шептим...

Ода сме за света и за любовта, когато растем в сънищата

и мечтите си като най-красивото цвете!...

Пръстенът на съдбата и на живота обгърна ни, когато заживяхме

в звука на другия, за да ни окрили...

Радостта и светлината са наши, дори във мъката и

в тъмнината, когато така се обожаваме...!

Сянката тогава ни осветява, когото се обикаляме

от арфата на ушите до дъното на душата ни...

Тогава, когато се отдаваме един на другиго

ще затреперим и ще се преродим в молбите за повече...

Уханието на нашето любене..., от него не може да се избяга,

когато в обятията до небето стигаме винаги!...

Формата на съществуването ни не може да се очертае,

и как когато е безкрайна като любовта ни...

Хвърляме се в вечността на тази бездна и когато

хвърляме семена и там, сбъдваме Божията воля!...

Чувстваме, чувстваме създаването на този

акростих и празнуваме, празнуваме в негово име себе си!

Цялост има в мен, цялост в живота, цялост в света,

когато съм с теб така по този начин-истински в ада и рая...!

Шията ми когато докосваш с ласки ти, докосваш и клавишите

на моето пиано, наречено влюбено сърце....!

Ще пишат всички поети за нас, певците песни ще пеят,

художниците ще ни рисуват, киното ще сме ние...

Юг или на Север, няма значение къде се намираме,

защото винаги сме трепети северни и южни въздишки...

Я, сега обръщам се към всички влюбени, напишете

своя акростих, за ”когато”, обичайки се един другиго винаги...!