АНГЕЛ В ТЕБ

През мрака зимен аз вървях
и изведнъж усетих полъх плах.
‘Привижда ми се’ - си помислих аз в захлас,
но полъха студен и свеж аз пак усетих в този час.
Стоеше там като някакво магическо видение,
а в мен започна да напира неудържимо вдъхновение.
Аз исках да подскоча и смирен да го докосна,
но като прикован стоях от стрела мълниеносна.
Понечих пак в желание да го прегърна,
а мъничко смутено тоз ангел се обърна.
Разтвори свойте снежно бели приказни крила
и прегръдката му топла тъй приятелски ме завладя.
Във този миг изтръпнах аз неосъзнато,
защото стори ми се, че усетих нещо тъй познато.
Единствена - по този начин можеш да прегръщаш
и себе си на ангел, когато имам нужда, да превръщаш.
Да литваш бързо и заставаш ти невидимо до мен
и мисълта за теб сили да ми дава всяка нощ и всеки ден.