Блеснаха в нощта две сребърни сълзи,
отронени от две красиви ангелски очи.
Стоеше момиче между четири студени стени
и се луташе из живота, търсейки истини.
Още две сълзи бяха отронени,
заради дните в самота поробени.
Още две сълзи по бузите текнаха,
заради грубите думи, които в главата още отекваха.
Толкова мъка и тъга в тези красиви очи,
вече сякаш всеки с подигравка и пръст я сочи.
Нима виновна беше, че в сърцето си се сама се е скрила,
като вълчица, вечно търсеща вълка със закрила. ...