Апокалиптично
Може би, някой ден, този свят - ей така - ще се срути,
ще избухнат внезапни пожари в смълчания ден
и ще виждаме как оживяват (за помен) минутите,
от които сме бягали - лек за духа ни сломен.
Само в миг, може би, ще потръпне земята от трусове
и животът ще свърши, без секунда за плач или вик,
равносметките земни, изтъкани от минуси - плюсове,
ще изчезнат безпаметно, заедно с грешни мълви.
Може би, някой ден, ще си кажем "това заслужаваме",
че нехаем, когато не отглеждаме плод, а беди
и ранени от някого, всеки друг смело раняваме -
просто жертви на жертви, изковали си страшни съдби.
Може би, някой ден, ще се случи нечакано чудото -
не от приказка детска, от ръката на Страшния съд,
че на всичко готови сме, само да пазим заблудата,
че сме имали право на зло - част от нашия път.
Може би, някой ден, ще покълне на ужаса семето
и в последния час ще потърсим полярна звезда,
но ще има ли още живот, ще ни стигне ли времето,
ще ни стигне ли пулс и сърце за последна сълза.
Ако свърши светът, бих се молила не за спасение,
а когато отмине на бурята страшният час,
пак да има цъфтеж, на тревите да свети зеленото,
да населят земята същества, по-разумни от нас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
