Не  искам  да  бъда  в  сърцето ти,

искам  да  бъда  в  душата  ти,

то ще  престане  да  бие  за  мен

някой  ден.

Душата  е  жива, с  нея ще се  слея,

в  безкрая до Рая ще  стигнем - нали?

Само  времето  ще  реши.

Приеми  ме  с  душа,

да  слеем  тела 

и усетим  греховна наслада,

водеща ни към Ада.

В  човешки  тела  облечени,

душите  ни  са съблечени.

Голи  и  боси  идваме  тук,

като  на пук  на  всичко  неземно,

живеем като  за  последно.

Като  напук  на  нас  самите,

си  играем със съдбите си

в  живота  земен.

Не  осъзнаваме, че  след  смъртта

се  отваря  другата  врата,

за  астралната  душа.

Да, тя ще продължи да  съществува

и  свободно  ще  пътува в небитието над нас.

Ще  чуем  пак  своя  глас,

звездата ни  ще  свети  в безкрая,

осветявайки  ни  пътя  към  Рая!