16 jun 2006, 20:05

Автопортрет

  Poesía
1.1K 0 5
Лицето ми е каменно студено,
от чувства няма никаква следа.
Очите ми, отдавна потъмнели,
порязват грубо всяка срещната душа.

Умът е ясен, злобно безпощаден,
и всяка цел е повод за борба,
в която забранени средства няма,
и често струва най-високата цена.

Във всяка моя дума се е скрила
неправилна, безмилостна жестокост,
която аз използвам, без да се замисля,
на зъл демон с призрачната ловкост.

Заклех се никому да не прощавам
и тази своя клетва няма да погазя,
защото тя ми дава силата да вярвам,
че същността си ще успея да опазя.

И все пак там, зад мойта безсърдечност,
зад неизменните ми черни очила,
се е спотаила малка капчица човечност.
Но да ме води - няма да й позволя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво пишеш, Илица. Много ми допада стила ти. Радвам се, че случайно те видях.
  • силни стихове пишеш!
  • Напомняш ми на някого...
    ПП когато те чета потъвам... някъде, а цигарата ми догаря сама
  • Ти си изключителен талант. Надявам се да го оценяваш, осъзнаваш и да се развиваш!!! Това е много важно! Труди се!
  • Харесва ми твоята борбеност, но позволи на капчицата човечност да бъде твой пътеводител!!! Тогава всичко ще има смисъл!!! Поздрави за стиха!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...