Аз
... Аз съм голямо момиче,
обаче ми харесва
косите си да сресвам,
да мажа със червило
стените у дома...
Пораснах ли? Не знам кога!
Че още дъвча karamelle
и радвам се като дете.
Очите ми, искрящи и засмени
все взират се, не знам къде!?
И тихо вечер в коридора
аз още с пусната коса
без мъка и без никакви тревоги,
танцувам в тъмното сама.
Усмихвам се на слънцето неволно,
за поздрав махам му с ръка.
Свободна като жерав, волна
усещам със душата си - летя!
Окови нямам във нозете.
Да плача още не умея.
И моля се дано ме разберете,
ужасно много искам да живея!
И влюбена във синьото небе
отдавна вече не въздишам...
Голяма съм, не съм дете,
и стихове почти не пиша.
Ала умея да се радвам на цветята
и на безкрайното небе.
Умея да изслушвам тишината.
Окови нямам - имам си криле.
Безумно много искам да обичам.
Безумно имам нужда от мечти.
На себе си аз искам да приличам.
Нима не си съгласен ти?!
На едно пораснало момиче, което поразително прилича на образа в огледалото отсреща!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виолета Георгиева Todos los derechos reservados
