Тихо е. Пусто. 

Мрак е обзела душата ми...

Знам, вече е късно. 

Болката пречупи сърцата ни. 

Да, различни сме ние. 

Това ни погуби, съсипа ни,

но просто как можа, кажи ми 

да целунеш други устни, без срамота...

Моят белег остана там...

Белегът на любовта ми.

Кажи ми, как без срам 

ти ни съсипа, погуби ни...

Няма нищо като "аз и ти",

всичко замръзна, така остана,

но знай, че все още любовта гори 

в сърцето ми, клетото то...

Но сега тишината ни облада.

Няма те, нито пък мен. 

Из всичките болки остана любовта,

любовта, която ме поглъща гладно...