Аз и Ти
Аз трепетно се вглеждам там,
където искам да си ти,
и май те виждам, но съм сам,
а тичаше към мен, нали?
Ти бе за мен, не, и сега си
за жадните устни водата.
Усмивката твоя, кълна се,
отваря със нежност душата.
Аз искам с дъха ти да дишам,
да мисля тук със твойта мисъл,
с ръката ти стиха да пиша,
на любовта да давам смисъл.
Ти носиш нежността на цвете,
което с порив ще притискам,
ще го целувам там, където
не смее вътърът, а иска.
Аз чувството виждам, което
не давам на всеки да види.
На теб ще го дам и морето
в сълзи ще превърна красиви...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бисер Първанов Todos los derechos reservados
