Във всеки има късче звезден прах,

макар че сме родени във калта.

Аз рано тази истина съзнах.

Калта си да изчистя не успях - 

такава е човешката душа.

Отчаях се. Каквото и да правим,

животни нахитрели ще останем.

Но ако всеки мислил бе така,

къде ли щеше да е днес света?

Човекът звяр е, ала е и бог.

Утопия, мечта, идеал висок - 

това е пътеводната звезда,

това е за слепеца светлина.

С ограниченията си наясно,

към небесата все да се стремим.

За мир и равенство душата ни е тясна.

Свобода? Правда? Блян недостижим.

Ний можем само да се доближим.

Ала дори целта да не постигнем,

борбата ще си струва! Всеки миг!

Историята никога не спира.

Кой прав е? Кой живее? Кой  умира?

Кой жалък е и кой - герой велик?

Опитвали сме, падали и ставали

в несгоди и в безоблачен екстаз.

Но никога не сме я изоставили

искрата на божественото в нас.

Така че - свалям бялото си знаме!

Зачерквам пораженческите мисли!

Усещам вътре в себе си скътани

свят прероден, чист, справедлив и равен,

любов и радост - те са моя мисия.

О, не; ний няма да сме съвършени

и няма точно тъй да проработи.

Но ще умре надеждата последна.

Ще надживее даже и живота.

Дори ако погубят ни премеждия,

дори и да потънем във забвение,

ще вдигнат огнения факел на надеждата

съюзници от идни поколения.

Животът пада долу, победен!...

Глава надигам - Бог стои пред мен.

Когато "Що направи?" ме попита,

без страх, без срам,  без гордост във гласа,

в очите ще му кажа: "Аз опитах"

и със усмивка ще се възнеса.

Допълнителни бележки (не четете, ако не искате):

1) Знам, че разказвачът е ненадежден, постоянно се менят "аз" и "ние". Не възнамерявах да се получи така, но не бих го променила. За мен е важно да търся собственото си място в света, цел и смисъл, но няма нищо по-велико от борбата за един по-добър свят, който хората непрестанно градят с общи усилия.

2) Доскоро бях нихилист и си мислех, че съм стигнала върха на интелектуалното развитие. Е, надраснах фазата, в която мислех, че мога да поправя света, като стана билионер, за да раздавам пари на бедните, или като учителствам в някоя страна от Третия свят....

Дълго време не можех да приема факта, че нито аз, нито светът можем да бъдем съвършени. Човешката природа не може да се промени и туйто. 

Но песимизмът не води до никъде. Ключът към трайна промяна е да осъзнаем ограниченията си като човешки  същества, да обичаме себе си въпреки (или заради) тях и все пак да не се отказваме от неспирния поход за подобряване на човечеството. Никога няма да се докоснем до крайната цел; но пътешествието е дестинация сама по себе си, борбата е победа сама по себе си.