19 may 2007, 13:46

Аз съм си - същата...

  Poesía
816 0 13
Аз съм си същата,
която ти обичаше навремето.
Тази, която ти вярваше,
тази, която за тебе гореше.
Аз съм си същата,
но вече съм спомен -
избелял от времето,
бледа снимка в джоба ти.
Аз съм си онази същата,
от която ти се отказа.
Аз съм си аз - същата,
при която искаш сега да се върнеш!
Напразно, аз отдавна не мисля за теб.
Само сърцето ми си спомни,
че има рана от теб, отпреди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хриси и Бен,ИСКРЕНО БЛАГОДАРЯ!
  • ВЪЗХИТЕН СЪМ..........
  • Благодаря ти,Етчи!
    Приеми прегръдка и от нас!
  • Прекрасно е, че вече не мислиш за него.
    Това не са рани мила, това са само белези от рани.
    Може те винаги да останат като спомен от някога,
    но ако ти не пожелаеш не ще се отворят повече,
    не ще прокървят никога вече в слънчевото ти бъдеще.

    Поздрав за Момчил и теб с усмивка и прегръдка.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...