Аз съм тук
Дърветата поклащаха клоните,
дъжд валеше от листа.
Есен беше, хладна и желана,
свиреше вятърът
своята песен за забрава.
А ти там, тъй нежен,
стоеше безмълвен
под клоните на дъба.
И поглед вперил в мене
и дъх стаил за мига.
Искаш да ми кажеш нещо,
прочитам го в очите.
Те тъй влажни и топли
говорят за болката на сърцето,
а лицето бледо
всичко изразява.
Устни едва помръдват,
сякаш шепнещи за забрава.
Не се страхувай -
чуй вятърът как пее
и птици отлитат на юг,
листата падат,
дървета остаряват,
оставаш сам,
но разбери, че аз съм тук.
И вечно с теб да бъда
иска моята душа,
да се отдам, обичаща,
да потъна в ласките на любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Юлия Илиева Todos los derechos reservados
