Аз в спомени живея

и дишам утаения въздух от загинали мечти!

Не защото искам,

а губя се просто в онази мъгла от сподавени сълзи!

И днес аз викам безгласно,

в опит някой да чуе моя глас.

Единственото, което ми остана обаче,

съм единствено и само аз!

Търся, а не мога да открия

пристан за моята душа...

Намирам... и стигам! Пристанът е пуст! Навсякъде е тишина!

Търся те! Смея се през сълзи!! Какво да търся?

Това, което някога беше, никога няма да е!

Не защото така искам да става,

а защото вътре в мене не съм добре!

Не ме лъжи! Не ме виждаш!

Виждаш остатъка! Пепел от цигара!

Пепел вятърът духне ли, нищо от него не остава!

Сълзи даже не останахa!!

Дъжд в пустинята вали ли?

И когато в огледалото погледна – празен силует!

Празно е!! Сълзи ли?

В лабиринта на живота изгубих себе си накрая!

 Нямам име! Заблуждаваш се! Дори сам не го признаваш!

И видиш ли ме след поредната цигара...

Забрави ме! Не искаш мене да познаваш!