Ако някога внезапно усетиш
тъпа болка да те прободе отляво,
не се чуди изобщо откъде е -
знай... че там съм се спряла.
Ако някога чуеш позната песен,
която и двамата с тебе обичаме,
може би тогава ще ти проблесне -
чрез нея, до тебе съм стигнала.
Ако някога изненадващо от съня си
плувнал в пот и стреснат се събудиш,
незаспиващ посрещнеш деня си -
не се съмнявай, пак - аз те събудих.
Ще дойда при теб съвсем ненадейно,
дори да не искаш, аз пак ще се връщам;
ще се явявам като спомен, стих или песен,
или като сън, със жадувано сбъдване.
Ще идвам при теб, макар и невикана,
ще обърквам света ти съвсем неочаквано -
така е, защото изкусно владея магията
да оставам в сърцето - като пролетен вятър.
Имам дарбата да оставам завинаги
там, където съм си дала сърцето,
не можеш да избягаш - не се и опитвай,
ще вървя след теб - дори и на небето!
© Валентина Иванова Todos los derechos reservados