Lithiumm (Рали)
81 5
29 nov 2013, 16:14  

* * * 

  Poesía
677 0 1

Аз мога да ти пиша стихове,
но да ти кажа всичко ме е страх.
За себе си задържам всички викове,
а пред теб безмълвна ставам чак.

Аз мога да крещя, да крещя високо,
ала не когато теб те има.
И ти навлизаш много надълбоко
в океанът ми от мисли и ги взимаш.

Аз мога да избягам, мога да си тръгна,
мога всичко, но не го желая.
И дори и да опитам, знам, че ще се върна,
защото с теб аз искам да остана.

© Рали Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • здравей, МНОГО харесах стиха а аз имам малко странния навик когато харесам нещо тук, да му правя своя редакция. приеми го като много личен комплимент!

    Аз мога стихове да ти напиша,
    но да ти кажа всичко се страхувам.
    Със тебе плувах без да дишам,
    а трябва просто да преболедувам.

    Далеч от мен си и ми липсваш,
    но по-добре така да си останем.
    Не зная вече ти дали ме спомняш,
    по себе си от тебе имам само рани.

    Любов ти дадох, ала тя не стигна.
    За мен бе всичко, а за тебе - малко.
    Но пак във небесата се издигам
    когато чуя името ти. Колко жалко!

    И казвам си, ще бягам надалече.
    И пак си тръгвам, и не мисля уж за тебе,
    но все се връщам - твоя станах вече -
    бъди ти мой, и нека е различно.

    Ръка протягаш, връщаш ми надежда,
    но няма да се боря да те имам.
    Не си играй със мен, не ме подвеждай,
    не мога нищо да ти дам, без теб съм нищо.
Propuestas
: ??:??