24 feb 2017, 23:17

Баба Дана на Тавана 2

1.5K 3 9

БАБА ДАНА НА ТАВАНА 2

Генка Богданова

 

Скочи рано отзарана

притеснена баба Дана.

Бързо роклята облече,

метна на гърба елече,

рошава и неумита -

като истински комита,

грабна пушката „Бердана“

и забърза към тавана.

Бърза Дана и мърмори:

- Таласъм ли броди горе?

Цяла вечер нямам мира,

горе тропота не спира,

сякаш скърца и пружина…

Май и някой се прозина?

Мишки ли се нароиха,

порове ли там се скриха

или, болни от мераци,

мамят котките котаци?

Цяла седмица ги трая,

но не мисля да им бая,

с тази пушка – съчмалия,

днес до крак ще ги избия!

Няма я снахата Софка,

тръгна пак в командировка,

баш когато за чужбина

и сина ми си замина.

Ама тук е баба Дана,

ще прочистя аз тавана!

Те, децата, са заети,

а пък мишките проклети

и противните котаци,

с пролетните им мераци,

горе правят си забава.

Ама малко им остава!

 

Пред вратата се прекръсти,

после тихичко, на пръсти

се промъкна на тавана,

стисна старата „Бердана“,

и извика тя кръвнишки:

- Бягайте, котаци, мишки!

Мале, ако  ви  открия,

до един ще ви избия!

Ще ме дразните, проклети…

 

Но увисна ѝ ченето,

хлъцна чак от изненада,

и без малко да пострада

тя от разрив на сърцето.

На съседката с момчето,

там снахичката й драга

на сина й рога слага.

 

Ревна Дана разгневена.

Скочи Софка ужасена

и по стълбата надолу

тича боса, полугола.

Момъкът  се разтрепери,

от страх входа не намери,

та се метна на  гредите

да се скрие от очите

на ядосаната Дана

и от страшната „Бердана“.

 

Стана тя, каквато стана!

Стреля напосоки Дана,

кълне, вика  и ругае,

за комшиите нехае:

„ Софке, блуднице безпътна,

тоз позор не ще преглътна!

Ще мърсуваш на тавана

под носа на баба Дана?

Вкъщи ако те открия

с пушката ще те убия!

кожата ти ще отпоря,

ще я метна на стобора

да се види, да се знае,

Дана блудници не трае!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...