Вали дъждът и всичко в мен измива,
и все по-силно лее се дъжда...
от мокрота душата ми изгнива,
разпада се на късчета лъжа.
Ръцете ми треперят, в мокри длани
аз стискам и последната надежда,
но тя топи се в хиляди измами
и пада във разкаляната бездна.
Стоя сама насред света невидим...
Измъчих се! До смърт се уморих!
Измокрена от толкова обиди,
изкаляна в един безкраен миг! ...