9 feb 2018, 22:29

Симфония...

561 1 3

 

Симфония...

 

Искрен живопис е

без снимки, но сниман.

Красива рисунка 

без планирано пътуване.

 

Без да брои дните,

без да брои нощите,

полита към звездите,

високо при мечтите.

 

Чувствайки всяка 

крачка на вятъра.

И когато тъгува 

и когато се усмихва.

 

Изживявайки мига

неизменно постепенно

без капка бързане,

без минало забавяне.

 

В лабиринт от объркване,

където лъчите откриват тунела.

Без човешко усложнение,

без бягства от чувствата.

 

В безумие от светлина,

някъде там отвъд нещата

поглед в затъмнение 

тъй естествена и чиста.

 

Без заповеди и насилие,

в борбата без войни,

а отвътре ангел пазител

по - силен от всякога.

 

Без дори кътче лицемерие,

без купища от лоши мисли,

в цветове, небеса от песни 

миг един, живот в обичане...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Скъпи приятели, огромни благодарности за всичко!
    Влади, Тони и Съни, огромни прегръдки за вас!
    Усещам как изгравя слънцето, когато сте тук, независимо по кое време на деня! Вие сте Светлина!
  • Винаги емоция, винаги пламенност
    и винаги искреност! Поздравления и прегръдки, Кали! 🌸
  • Няма нищо по - искрено от тази симфония...Хареса ми много!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...