Без изключение

Миналото за нас се сви във точка –
останало далече в една мъглявина,
когато много давах, без отстрочка
в очакване, да не съм сама!

Дни, в които исках теб да чуя
и утрото да затрепти с твоя глас, 
да съм сутришната ти  магия
най-студеното да разтопи във нас!

Мислите изпълвах със копнежност –
до страст, любов в пламенни слова
откъсвах миг на топла нежност
за теб, любовта си да даря!

Дни, в които себе си отричах
да пълня твоите с благина,
и към теб моето Аз е тичало,
уморено да раздава топлина!

И всичко се приключи в точка. 
И главна буква в ново изречение –
Аз съм тази, която те обичаше –
Сега съм Себеобич, без изключение!