Вярвах, че има нещо на света,
но оказа се той празен,
исках да обичам, но останах мразен,
погазен от себе си, от другите.

Не живея, аз просто съществувам,
няма смисъл, няма мисъл, която да разбера,
не съществува светът, аз живея в килия,
зад тези четири стени има и всичко, и нищо.

Господа зовях ден и нощ с молитва на уста,
но той мълчаливо гледаше ме през нощта,
след живота следва празнина,
животът няма как да бъде езеро - той е стръмна планина.

Случайно и без смисъл попаднах аз на таз земя,
раната отворих и нататъка - тъма и ненужни срасти,
вървя през пустиня без край,
с раните по тялото и търся своя рай...